Дните стават по-къси, нощите – по-студени, майките са купили якета и топли шапки, децата не играят футбол след училище, а стоят повече пред компютрите. Кучетата – подготвили са зимната си козина. Но не винаги и не при всички условия това е достатъчно за тях.
Намаляването на дневната светлина възбужда растежа на изобилна подкозина при повечето северни породи и някои, които имат двойна козина. Падането на температурите е тоник за повечето кучета – те ще станат по-активни и игриви. На хората това не им действа, по правило, по същия начин – опаковат се в тежки дрехи и обувки и движението навън не е сред любимите забавления, когато студът щипе лицето.
Кучето ще се нуждае от същите разходки, от груминг и тренировки – то няма да промени своите навици. Тъй като най-вероятно няма да прекарвате навън с него толкова време, колкото през лятото, опитайте да включите вашето куче в повечето нормални дневни задачки – отивайки до магазина или да изхвърлите боклука, вземете го със себе си, решете го докато гледате телевизия или му говорете, докато приготвяте вечерята. Ако излизате с колата и е възможно – повозете го.
Но освен намалената активност, има доста неприятни неща, които могат да му се случат през зимата.
През зимата това е често срещан проблем. Солта, която се разпръсква за размръзяване на пътищата и улиците е основният виновник за това. Тя изсушава повърхността на възглавничките и причинява болезнени напуквания.
За да се предотврати такова състояние, след разходка измийте възглавничките с топла вода, за да премахнете солта и ги подсушете внимателно. Продават се кучешки боти и те вършат добра работа, проблемът е, че кучетата обикновено не знаят това и много им се нервят, някои въобще не искат да направят и стъпка, обути в тях.
Добър вариант за предпазване е да намажете възглавничките и между пръстите с детско олио, което ще ги пази еластични и ще елиминира образуването на топки сняг по тях.
Много кучета обожават да палуват в снега, ровят, въргалят се и после подлудяват, защото не могат да почистят сплъстените топки сняг между пръстите си. Не само, че това е нещо странно за тях, то им пречи да вървят.
Затова първо правило е между пръстите да няма козина.
Преди падането на снега тя трябва да е подстригана късо. Ако е дълга, снегът полепва, формирайки снежни топки, които го карат да се чувства крайно некомфортно и освен това са трудни за отстраняване.
Доброто състояние на ноктите е не по-малко важно, защото дългите нокти принуждават кучето да стъпва само на лапите си, повдигайки пръстите, където се формират същите буци сняг под тях.
Спестете му тези неприятности, защото иначе може да ви се наложи да стоите по-дълго от предвиденото на студа в опитите си да го накарате да се движи върху тези снежни топки.
Обградено с любов и внимание, кучето се отплаща многократно на своя човек. Отдава му живота си като създава много силна емоционална връзка с него. Същото важи и за човека – обикнал кучето, той може да усети неговите емоции и вълнения, въпреки невъзможността на животното да говори. Ръководи се от езика на тялото му. Според експертите кучетата са емоционални същества, способни да изразяват чувствата си. Когато са щастливи, вирват уши и въртят опашки, подвиват опашка, когато са уплашени, странят от нас, когато са обидени. Всички сме ги виждали да се радват, но могат ли да плачат?
Много собственици са виждали как очите на кучето им се пълнят със сълзи. Понякога дори тези сълзи се стичат и приличат точно на нашия плач. Въпросът е дали са свързани емоционално със състоянието “тъга”?
Отговорът е и да, и не. Кучетата могат да плачат, но го правят по свой начин. Изразяват го чрез сърцераздирателни звуци, нещо средно между лай, скимтене и виене. Първоначално тези звуци се забелязват при малки кутрета, когато се отделят от майката. “Плачат”, защото са уплашени от промяната, липсва им родителското тяло и грижа. Разделят се също с братята и сестрите си. Свикнали са да спят сгушени в тях, затова често в новия дом кутрето плаче по цяла нощ. По-късно в развитието си могат да го правят по различни причини – самота, силна уплаха, физическа болка, глад или като начин да привлекат вниманието ни. Могат също да плачат от мъка по господаря си, наблюдава се често при изоставени животни. Това се дължи на силната им привързаност към човека, който явно вече няма нужда от тях, а те не знаят към кого да насочат обичта си, объркани са.
Според учените кучешките сълзи не са свързани с емоционалната скръб. По-скоро са резултат от силен стрес, пряка слънчева светлина или здравословен проблем. Прекаленото сълзене често е предизвикано от проблеми със слъзните канали и оперативната намеса е належаща.
Друг фактор е, че някои породи да склонни да “плачат”, тоест да вият, без видима причина. Ако се появи такъв проблем, животното не трябва да се наказва или да се бие – това няма да помогне, а ще го стресира допълнително. То има причина да го прави, просто ние не знаем каква е. Затова най-доброто решение е кучето да бъде погалено, да му се говори с тих глас и да се успокои. Спокойното, щастливо куче няма причина за плач.
Моля, когато търсите собственик или куче, обърнете внимание и на групите посочени по-долу в публикацията, също така кучета от породите хъски, питбул и лабрадор преобладават из обявите, така че преди просто да споделите даден зов във фейсбук, моля проверете на страницата ни, има десетки обяви всеки месец за загубени/намерени подобни кучета. И най-вече НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – когато пишете под дадена публикация в коментар тук на страницата ни – НЕ ПОМАГАТЕ – подателя на публикацията НЕ МОЖЕ да види вашия коментар, за това трябва да му пуснете покана за приятелство и да му пишете на лични съобщения, за съжаление такава е политиката на платформата фейсбук!
Много хора се разделят с домашните си любимци, ако в къщата им се очаква бебе или вече има малко дете. Но не е невъзможно те да съжителстват и заедно. Изискват се малко повече грижи и внимание.
Хигиената в един такъв дом трябва да бъде отлична, което означава отделни пространства за бременната жена или малкия човек и животните. В малък апартамент това е по-трудно осъществимо. Поддържането на изрядна чистота означава и повече работа за този, който основно се грижи за котката или кучето в дома, е мнението на д-р Татяна Василева, педиатър.
Напоследък се промени дълго налаганото твърдение, че ранният контакт с домашния любимец е причина за поява на алергии. Най-новото откритие на английски учени го опровергава. Според специалистите вероятността малкият човек да развие алергия е по-малка, когато се сблъсква отрано с най-различни алергени. В психологически аспект е много благотворно на детето отрано да му се даде възможност да контактува с животинче и по-късно да се грижи за него. То печели от това всеотдайност и развива добро отношение към хората и животните. Възпитанието на някои качества, като ред, става по-лесно. А и което, никак не е за подценяване – здравословните проблеми намаляват.И все пак много родители се тревожат за безопасността на децата си. Поставени на везни любовта към потомъка им или домашния любимец, те предпочитат, естествено детето си. Но болката от раздялата е еднакво голяма и за тях, и за животното, защото то се е превърнало в част от семейството, а до скоро ги е дарявало с неподправена обич и радост. Дали наистина трябва да се лишим от тази всеотдайност и да се разделим с любимеца си.
За да не се разделяте, трябва просто правилно да се ваксинират кучето и котката. Спазват ли се някои основни правила, опасността от зоонози ( болести, предавани от животните на човека) ще бъде елиминирана, е мнението на д-р Светла Кечеджиева, ветеринарен специалист. Ваксинираните животни изграждат имунитет за една година. Необходима е и ежегодна реваксинация, включително и при възрастните животни. Ваксината за кучета задължително да включва компоненти против болестите лептоспироза и бяс, защото един от щамовете на лептоспирозата е опасен и за човека. Препъръчително е в дом с малки деца или родилки, освен кучетата и котките, морските свинчета и декоративните зайчета също трябва да се имунизират, съветва ветеринарната специалистка. Все пак по-безопасно е около бременната жена и бебето да няма домашни кучета. Те са по опасни, тъй като по тях, често се “залепват ” бълхи и кърлежи от честите разходки навън.
Редовното и правилно външно обезпаразитяване с качествени препарати с дълго действие, нетоксични за хората, осигурява непрекъсната защита. Веднъж месечно домашния любимец е задължително да поеме и комбиниран препарат срещу вътрешни паразити, някои от които имат кратък цикъл на развитие. Тези редовни грижи гарантират и друго – животното вкъщи не отделя яйца на паразити. Спазват ли се тези изисквания, съжителството между бременната жена, бебето и четириногото у дома е безопасно, категорична е д-р Кечеджиева.
Много често бъдещите майки се тревожат и от друго – че котките им са преносители но токсоплазмоза. За да спрат притесненията, предварително се правят фекални и серологични изследвания, които ще установят това. За личното й спокойствие е добре бременната жена или родилка да не се грижи за чистотата на отходното легенче на писаната си. Това “удоволствие” временно може да бъде отстъпено на съпруга или друг член от семейството.
Грешно е схващането, че токсоплазмозата е типична само за котките. Преносители са и всички селскостопански, както и останалите домашни животни, твърди ветеринарката. И допълва, че болестта много рядко протича с изразени клинични признаци, по-често е скрита. Който обаче е прекарал веднъж болестта, има вече изградени антитела.
По-скоро да изострим вниманието за опасностите от зарази към родилки и малки деца, които крият детските площадки с пясък, тревните площи или улицата, безстопанствените (улични) кучета и котки, за които никой не се грижи и обезпаразитява.
Основният извод е – ваксинирайте и обезпаразитявайте редовно Вашият домашен любимец и съжителството Ви с него няма да застрашава здравето на Вашето семейство.
Безразборното използване на хормонални препарати от страна на собствениците на котки, липсата на достатъчно информация по въпроса, а и честата среща със собственици на животни, пострадали от употребата на тези лекарства, породи необходимостта от написване на тази статия.
Прилагайки лекарства, които подтискат разгонването при женски животни и някои поведенчески реакции при мъжки, вие можете да навредите значително на вашите домашни любимци. Някои от заболяванията, които можете да предизвикате могат да бъдат смъртоносни или нелечими, а други да доведaт до скъпо струващи хирургични интервенции и лечение. Megesterol acetat, известен на българския пазар с търговското име “Нонестрон”, е прогестаген с антиестрогенно, глюкокортикоид-подобно и влияещо на поведението действие. Произвежда се от “Фармация“ АД гр. Дупница. Тъй като през последните години този медикамент намира все по-широка употреба (а по наше мнение тя е и безконтролна) от собствениците на домашни любимци и поради оскъдното описание на страничните действия в приложената към продукта листовка, ние намираме за необходимо да сведем до знанието на хората, които обичат своите четириноги приятели степента на риск, която се крие в употребата на Нонестрон. Системната употреба на мегестрол ацетат (това е активното вещество на медикамента Нонестрон) неминуемо води след себе си до някои странични ефекти:
Пиометра – хронично цистозно-гнойно възпаление на матката;
Ендометрит – възпаление на маточната лигавица;
Повишен апетит – често не се забелязва от собствениците;
Летаргия;
Депресия;
Преходна хипергликемия – повишаване на стойностите на кръвната захар;
Захарен диабет;
Адренокортикална супресия;
Асперматогенеза – спира образуването на сперматозоиди;
Хиперплазия (ненормално количествено увеличение на клетките /нарастване/);
Гинекомастия (доброкачествено уголемяване на млечни жлези при мъжки животни);
Аденокарцинома – злокачествен тумор на млечните жлези (и при мъжките животни);
Алопеция (опадване на козината);
себорея и кожна атрофия (изтъняване на кожата);
Нарушение в дейността на надбъбречните жлези;
Полидипсия (повишени жажда и уриниране);
Затлъстяване;
Промени в поведението. Специално за контролиране поведението на мъжките котараци, тези препарати са ефикасни при по-малко от 30% от случаите. Странични ефекти има при употреба на високи и ниски дози, за кратък или за дълъг период от време. Някои от страничните ефекти отзвучават след прекратяване употребата на медикамента, а други не. От всичко казано дотук става ясно, че използването на тези медикаменти за контролиране на разгонеността и свързаното с нея полово поведение е напълно неоправдано, както за лекаря, така и за стопанина.
В листовката на препарата е написано следното: “Странични явления: Наблюдават се рядко единични случаи на индивидуално отклонение в поведението”. За нас е непонятна тази лаконичност от страна на производителя. Също така никъде в листовката не са посочени противопоказания за използването на препарата, а те са следните: Мегестрол ацетат е противопоказан при бременни животни или при животни със заболявания на матката, захарен диабет или тумори на млечните жлези. Препоръчително е да не се използва при кучета преди първият естрален цикъл (първо разгонване) или при кучета с ненормално циклиране. Не бива да се използва за повече от две последователни третирания.
Пишем всичко това защото станичните ефекти на активното вещество са изключително често срещани – един или няколко от тях се явяват във висок % от случаите след неговата употреба. За последните две години са зачестили случаите на хронично гнойно възпаление на матката и тумори на млечните жлези при кучета и котки. Тревога будят и зачестилите случаи на захарен диабет. Лечението на захарният диабет след овладяване на острият стадий може както при хората да премине на доживотно поддържане с инсулин. Лечението на пиометрата и туморите на млечните жлези е хирургично и се явява животоспасяващо. В разговор със стопаните на заболели животни в около 90% от случаите установяваме, че те на един по-ранен или късен етап от живота им са третирали своите любимци с мегестрол ацетат. Добавете и факта, че в САЩ мегестрол ацетатът не е лицензиран за употреба при котки. Безконтролното предлагане на Нонестрон (можете да го откриете в почти всеки зоомагазин или магазин за храна за домашни любимци съпроводен с единственото упътване от страна на продавачите – “Това са хапчета против разгонване”), както и ниската му цена го правят широко използван.
Относно инжекции против разгонване, трябва да се има в предвид, че те също като таблетните форми са хормонални препарати! Факт е, че до днес в медицината не е създаден ХОРМОНАЛЕН препарат без нежелани странични ефекти.
Разликата между инжекциите и таблетките е, че инжективните форми могат да бъдат по-точно дозирани спрямо килограмите на пациента. Всички останали рискове (т.е. мастопатии и възпаления на матката) са едни и същи.
Дори някои от инжективните препарати (Depo-promon, Covinan) предизвикват скоротечни възпалителни процеси на матката, резултиращи в перфораци, перитонит и животозастрашаващ сепсис.
Мнението на специалистите е че животни, които не са предвидени за разплод трябва да бъдат кастрирани, вместо третирани с хормонални препарати.
Какво представлява кастрацията?
Кастрацията е хирургична операция, при която се отстраняват репродуктивните органи на вашето куче/коте напълно безболезнено под пълна упойка. При женските животни се отстраняват яйчниците и матката, а при мъжките тестисите. Манипулацията е безопасна, бърза и изисква минимални грижи в следоперативния период
Защо да кастрирам домашния си любимец?
Кастрацията, освен че е отговорна мярка в борбата срещу свръхпопулацията от бездомни и нежелани кучета и котки, е полезна за здравето на Вашия любимец. Статистически е доказано, че кастрираните животни живеят средно с около 3 години повече. Те са по-спокойни и се привързват по-силно към стопаните си. Кастрацията е полезна предпазна мярка срещу редица здравословни проблеми, които често настъпват с възрастта при некастрираните животни.
Освен това, според чл. 175, ал. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, собствениците на кастрирани кучета се освобождават от годишната такса по Закона за местните данъци и такси.
Какви са ползите от това да кастрирам домашния си любимец?
Ето най-често срещаните здравословни проблеми които избягвате кастрирайки кучето или котката си:
Нежелана бременност, както и всички проблеми свързани с грижата и намирането на дом за малките.
Усложнения, които могат да настъпят по време на бремеността, раждането и следродилния период.
Тежки възпалителни процеси на пикочо-половата система, често наблюдавани след разгонвания и при животни, третирани с препарати против разгонване. Нерядко гнойните възпалителни процеси на матката (пиометра) са с фатален край.
Тумори и цисти на яйчниците и матката.
Тумори на млечните жлези- кастрацията в ранна възраст (преди първо разгонване) намалява вероятността от развитие на мамарни тумори, които в 50% от случаите при кучетата и 90% от случаите при котките са злокачествени и много опасни.
Хиперплазия и/или тумори на простатата. Уголемената простата е една от основните причини за развитието на перинеална херния.
Тумори на тестисите.
Маркирането през размножителния период със силно зловонно миришеща урина.
Чрез кастрацията избягвате характерното агресивно поведение по време на разгонване, сбивания между мъжките за женска, изгубвания, а и нерядко блъснати от коли животни.
Агресията при женските животни се проявява най-често в следродилния период когато пазят малките си (майчински инстинкт).
Кога е най-добре да кастрирам своя любимец?
Дългогодишната практика показва, че колкото по-рано кастрирате Вашия любимец, толкова по-добри са положителните ефекти от манипулацията. Препоръчително е да кастрирате домашния си любимец преди първо разгонване. Новите тенденции, които се базират на дългогодишия опит в редица кастрационни центрове показват че всяко куче/коте което тежи повече от 1 килограм е подходящо за кастрация. Малките кученца/котенца понасят много по-леко кастрацията в сравнение с възрастните, а следоперативния възстановителен период е много по-бърз (часове). Самата операция е по-атравматична и почти с нулев риск от усложнения.
НАЙ-ЧЕСТИТЕ СТРАХОВЕ, ЗАБЛУДИ И МИТОВЕ ОТНОСНО КАСТРАЦИЯТА
Кучето/котката ми ще затлъстее! Истината е, че животните затлъстяват вследствие на прехранване и/или твърде малко разходки.
Добре е за домашният ми любимец да роди веднъж! От медицинска гледна точка е точно обратно. Колкото по-рано кастрирате любимеца си, толкова по-здрав и спокоен ще бъде той.
Ако си кастрирам кучето, няма да пази! Кастрацията не влияе на вродените инстинкти на кучето да пази семейството и/или поверената му територия. Тези инстинкти са заложени на генетично ниво и не се влияят от половите хормони. Не бъркайте агресията най- вече през размножителния период с пазенето на територия.
Не искам кучето ми да се чувства по-малко мъжествено или женствено! Кучетата не се разпознават сексуално и нямат его. Те не страдат емоционално от загубатата на половата си индентичност както хората.
Моят любимец е толкова специален. Искам да си имам бебе точно като него! Домашният любимец е безпорно уникален и много специален за всеки от нас, но дори и професионалистите, които развъждат чистопородни линии, не винаги могат да гарантират и успяват да получат качествата, които искат в едно котило. Понякога може малките да унаследят най-лошото от вашия любимец. Това, че той е невероятен и специален, не означава че и потомството му ще бъде такова.
Кучето ми е породисто! Кастрацията не променя екстериорните качества на любимеца ви. Породисто или не, то страда от едни и същи здравословни проблеми като другите, а нерядко е и причина за допълване на популацията от бездомни кучета.
Много ми е скъпо да го кастрирам! Ако погледнете във времето и помислите за всички усложнения, които бихте могли да имате, ако не го кастрирате, ще се уверите че не е никак скъпо. Само грижата по малките ще ви струва повече, да не говорим за здравословните проблеми, които могат да възникнат, и парите, които ще дадете за лечение.
Ще намеря добър дом за моите бебета! Чували сме го неведнъж. А доколко това е така? Нужно е само да погледнем през прозореца. Ще видим поне едно улично куче от тези, които са намерили “хубав дом”. Те са там благодарение на нашата безотговорност като стопани. Освен това с всяко куче, на което ние намерим дом, обричаме хиляди други на улицата и в кучкарниците да останат БЕЗ ДОМ!
Кастрацията е здраве и отговорност към всички нас – хората и животните.
Материала е предоставен с любезното съдействие на:
ВАЖНО!!!
Отново е регистрирана Повишена заболеваемост от панлевкопения.
Публикуваме отново информация за вируса.
Молим ви при първите забелязани симптоми потърсете незабавно ветеринарна помощ!
“Котешката чума “не е нещо извънредно, смъртоносно и опасно за хората!!! Става въпрос за добре известния котешки вирус със сезонен характер, наречен Панлевкопения, който е включен в редовната годишна ваксинация при котката.
Вирусът наистина е смъртоносен и лесноразпространим, върлува целогодишно, но през влажните сезони на годината – Пролет и Есен често води до епидемии. Симптомите са много близки до отравяне и засягат предимно млади неваксинирани котки. Първите симптоми са: отказ от храна, повръщане, висока температура и диария.
Вирусът по никакъв начин не е опасен за хора или животни от други видове!
За да защитите вашата котка, ваксинирайте я редовно и я обезпаразитявайте. При първи симптоми или притеснително поведение незабавно я заведете на ветеринар.
Въпреки данните за висока смъртност и различни щамове на вируса, със съвременните препарати, диагностика и лечение винаги има шанс за спасение, в случаите на навременно поставена диагноза.
Добри резултати дават хомеопатичните препарати, имуностимулантите, препаратите с готови биологични субстанции и витамини.
Спазвайте добра хигиена, почиствайте обувките, дрехите и ръцете си след прибиране у дома. Вирусът е устойчив на високи температури и препарати. Подходящи дезинфекциращи препарати са съдържащите белина и сходни субстанции.
Ако забележите притеснително състояние на вашата котка, не изпадайте в паника -Заведете я възможно НАЙ-БЪРЗО НА ВЕТЕРИНАР и настоявайте за тест или кръвни изследвания за правилна диагностика и адекватно и навременно лечение! И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ – АКО ВАШАТА КОТКА Е БОЛНА, ТЯ НЕ Е ОПАСНА ЗА ВАС И ВАШЕТО СЕМЕЙСТВО
Преди всичко вашата котка има нужда от Вас и от Помощ!
Ако забележите други животни във външната среда с подобни симптоми и имате възможност да им помогнете – Направете го!
Без намесата на ветеринар и подходяща терапия, те няма да оцелеят!
АХВ
Една от най – честите причини хората да водят своите домашни любимци на ветеринарен лекар са кожните проблеми. Това е така понеже тези болести са често срещани, но и симптомите им са много очевидни.
Когато котката Ви започне продължително време да се чеше упорито, това е сигурен знак, че нещо не е наред. Кожните проблеми се забелязват лесно, защото са видими и с просто око.
Не така стоят нещата обаче с вътрешните болести. Организма на котката е удивителен и сложен както човешкият и работи непрестанно, независимо дали котката спи или тича. Когато болестта е свързана с някакъв вътрешен орган тя е много по – трудно забележима и не прави чак такова впечатление на стопанина на животното.
Някои от признаците на заболяване:
Симптомите на много заболявания могат да бъдат открити в ранен стадий, ако знаем за какво точно трябва да наблюдаваме.
Това е важно, защото колкото по – скоро забележите симптомите на болестта и заведете котката си на ветеринар, толкова е по – добре за домашния Ви любимец и неговото излекуване. Посъветвайте се с ветеринар винаги, когато забележите някой от следните симптоми:
Промяна в теглото
Половин килограм надолу или нагоре може да не изглежда като нещо сериозно за Вас, но за една 4 – 5 килограмова котка това е много. Следете теглото на любимеца си поне веднъж месечно и си записвайте разликите при всяко теглене. Всяка рязка промяна на теглото, независимо дали е нагоре или надолу е неестествена и трябва веднага да се посъветвате с ветеринарен лекар.
Промяна на активността
Когато една възрастна котка внезапно стане много активна, нейните стопани се чувстват щастливи. Това обаче не винаги е повод за радост и може да показва, че котката Ви има проблем с щитовидната жлеза или друг здравословен проблем.
Затова когато забележите промяна в активността на животното, назависимо дали става въпрос за по – висока или по – ниска активност е добре да се посъветвате с ветеринарен лекар.
Промени в апетита, приемането на течности и изпражненията
Трябва да следите колко храна и вода поема Вашият любимец, за да сте наясно какъв е неговият нормален прием. Ако приемът на вода и хранa се увеличи или намалее значително е необходима консултация с ветеринар. Следете и отделителната система на котката, а именно: колко урина отделя, цвят, консистенция и мирис на изпражненията.
Телесна температура
Котките се чувстват добре в много широки температурни граници.
Нормалната телесна температура на котките е 38-39°C. Когато забележите, че на домашният Ви любимец му е винаги студено или винаги топло, това е повод за притеснение.
Състояние на кожата и козината
Забелязва се лесно, поради факта, че има ясно проявени външни признаци.
Падането на козината (повече от нормалното), промените в цвета и структурата на кожата са сериозен повод за притеснение и трябва да бъдат обсъдени с ветеринарен лекар.
Бъдете внимателни!
Наблюдавайте редовно домашният си любимец и разберете какво в поведението и хранителните му навици е в рамките на нормалното. Това не отнема много време, но е важно да знаете тези основни неща за да си спестите много тревоги занапред. Добре е да си водите дневник, в който да си записвате основни неща за животното. Така по – лесно ще забележите евентуални промени, които може да са свързани с някакво болестно състояние.
Препоръчително е винаги да споделяте резултатите от наблюденията и притесненията си с ветеринарен лекар. Това може да помогне на котката Ви и да я предпази от бъдещи сериозни болести.
Котките обичат да се гушкат и да мъркат, да се мият, да похапват лакомства, да играят, и както всеки знае – да си точат ноктите ! 🙂 Естествено дори мисълта за това най-вероятно изправя косата на не един стопанин!
Въпросът “Как да науча писанчето да не ми драска мебелите?” идва на дневен ред!
Как ли? Лесно е! Трябват ви следните консумативи: ТЪРПЕНИЕ, ПОСТОЯНСТВО, КОТКА, ДРАСКАЛКА ЗА КОТКИ
Точенето на нокти е естествен процес за котките. Правят го за упражнение и за да маркират територията си. Драскането не заточва ноктите на котката противно на общото разбиране. Драскането им помага да почистят старите си нокътни плочки които след като израстнат трябва да паднат, а отдолу са новите нокътчета – тоест писаната си оправя маникюра! 😉
Подхода който използваме у дома е да се установи кои мебели са наши и кои на котката.
Котката е териториално животно и много добре разбира ‘мое’ и ‘твое’. За да помогнем на на писенцето да се чувства удома е добре да предоставим драскалка поне на 2 места във дома си.
Започенте тренировката от момента в който котето влезе във вашия дом за първи път. Колкото е по-малко котето – толкова по-добре, но и възрастните котки могат да бъдат научени.
Изберете драскалка която да се хареса на котката – може да се наложи да експериментирате. Драскалката трябва да е или здраво закрепена за стена или друг предмет, или ако е свободно стояща да е достатъчно голяма съобразно размера на котката. Не купувайте клатещи се драскалки които са нестабилни. Вашето коте няма да използва нестабилна драскалка защото нестабилността и ще го плаши.
Моето коте харесва килимените драскалки защото те са по принцип здрави и достатъчно големи за неговият ръст. Драскалката трябва да е поне толкова висока че ако котето се изправи на задни лапи да не му стигат поне 2 сантиметра до върха на драскалката. Някои котета обичат и легнали драскалки.
Поставете драскалката там където на котката би и било удобно да я ползва. Наблюдавайте котето – то ще ви покаже 🙂
Не поставяйте драскалката до тоалетната или в мазето – там няма да се ползва. Котките обикновенно обичат да поточат нокти след като са спали или хапнали. Пробвайте да поставите драскалката близо до леглото на писанчето.
Ако все пак котето е вдигнало мерника на някоя мебел поставете драскала до тази мебел със цвят който да пасва на мебелта. Можете да напръскате зоните забранени за драскане със аромат, за който знаете че котето Ви не обича.
Важно е да се отбележи че насилието не дава резултати – котката Ви няма да спре да драска защото сте я ударили. Ще спре да драска когато ви обича и не иска да и се сърдите – да тя знае разликата 😉
Подкупете го – ароматизирайте драскалката със котешка трева (catnip) и/или поставете няколко сладки около/върху драскалката.
Използвайте гласа си!
Котките разпознават гласа на собственика си. Ако видите писенцето да точи нокти където не трябва използвайте рязък тон “НЕ!” или “НОКТИ!” -това ще го стресне, което ще прекъсне драскането.
Когато тренирах моето коте често то се опитваше да точи нокти на дивана. Щом го видех следваше мощно “НЕ!!” от моя страна, хващах го и го премествах на драскалката, като внимателно му показвах как да си точи ноктите там (наложи се да показвам веднъж). Когато котето започна да си точи ноктите където трябва го възнаграждавах с мили думи, почесване и някоя и друга сладка. В къщи няма една повредена от котка мебел! 🙂
Изключително струващо си действие е да отглеждате животно от приют или от доброволческа група. Но в много случаи хората, които са тръгнали към приют, за да търсят там своя приятел, имат въпроси за конкретното животно, на които трудно работниците в приюта могат да дадат изчерпателни отговори. Приемните домове помагат на животното да преживее трудните дни в живота си, спасявайки го от стресираща и дори застрашаваща живота му среда. Приемните стопани знаят отговорите на въпросите на евентуалните осиновители.
Кучетата, приемани за временно отглеждане, могат определено да бъдат голям емоционален товар, така че това не е за всеки, но приемните домове са неоценими за кучетата от приюти и спасителни центрове.
Ако вие някога сте обмисляли идеята да дадете приемен дом на животно в беда, вероятно в главата ви са се появили много въпроси.
За много хора единствената най-голяма спънка е, че със сигурност ще се влюбят в животното, което временно са приютили, още повече, ако вече имат домашно животно. Много е лесно да се привържеш към животното в беда, след като веднъж си го погалил, нахранил и си му посветил време, след като стане част от ежедневието ти, но важното е да помните: вие сте този, който прави това за да помогне на животното през един труден период в неговия живот докато е в очакване на новия си постоянен дом!
Най-хубавото, което може да се случи животното в беда е да намери любящ дом.
Ще има още много кучета и котета, които ще се нуждаят от вашата подкрепа. И още – ако вие вече имате опит с различни животни, осиновяването на едно, в което се влюбите ще означава един временен дом по-малко за другите животни в нужда.
Да дадете временен дом на животно в беда не бива да се възприема като изпитателен срок, преди да решите да го осиновите или като начин да имате свое куче когато можете да си го позволите или когато имате време за него. Това не е никак лесно. Това може да ви разбие сърцето, когато дойде момента да се разделите с него, след като сте споделяли най-тежките му моменти. Но определено си заслужава да промениш живота на едно същество за добро.
Със сигурност новите му стопани няма да имат нищо против да знаете какво се случва с него и винаги ще можете да сте в течение с новостите около вашият бивш галеник, какво се случва с неговия постоянен дом.
Идеалният случай е да приемете ново животно веднага след като се разделите с предишното, особено ако осиновителите му са отдалече и няма да имате възможност да го виждате.
Другите колебания идват от факта, че повечето хора, които биха искали да помагат по този начин, се съмняват, че биха могли да възпитават или научат на нещо изоставеното в приют или изолатор куче.
Това е разбираемо, доколкото не всеки е готов да работи с куче, което проявява например агресия до паницата си с храна. Но истината е че малко от кучетата в нужда проявяват такава. Повечето от тях са много мили животни, които само чакат ласка и дори забравят, че са гладни. Това са малки, които имат нужда от някаква социализация, както и всяко друго малко кученце или възрастни кучета, които се нуждаят само от един тих и спокоен ъгъл в дома ви.
Понякога пък животно може да се нуждае от вашия приемен дом само докато завърши лечението му или докато се възстановява от някакво нараняване.
Според етолози и кучешки психолози времето, достатъчно кучето да получи ефекта „побъркване от затвореното пространство” е само 2 седмици. В изолатора то стои само в 4 кв. метра, само, ден и нощ, седмици, месеци, понякога година. В началото лае, върти се в кръг, скача. Колкото по-дълго живее така, толкова по летаргично и отпуснато става, провесва главата си надолу и дава все по-малко признаци на живот..
Когато хората отидат в приют да си осиновят куче, рядко ще изберат това. То става неосиновимо.
Приемните домове позволяват на изоставените или на животните без дом да не загубят своите навици и надежда и отварят за тях повече врати.
причини хората да водят своите домашни любимци на ветеринарен лекар са кожните проблеми. Това е така понеже тези болести са често срещани, но и симптомите им са много очевидни.
Въпросът “Как да науча писанчето да не ми драска мебелите?” идва на дневен ред!
Изберете драскалка която да се хареса на котката – може да се наложи да експериментирате. Драскалката трябва да е или здраво закрепена за стена или друг предмет, или ако е свободно стояща да е достатъчно голяма съобразно размера на котката. Не купувайте клатещи се драскалки които са нестабилни. Вашето коте няма да използва нестабилна драскалка защото нестабилността и ще го плаши.
Използвайте гласа си!
